Спас Джевизов: Една победа над Левски не значи нищо

Легендарният нападател на ЦСКА от 80-те години Спас Джевизов се завърна като директор на ДЮШ на клуба в началото на годината. С него започнаха да се връщат редът, дисциплината и победите на червените юноши. Ето какво сподели той за работата си до момента и за бъдещето на червената ДЮШ и първия отбор в специално интервю за “Тема Спорт”.
Г-н Джевизов, преди два дни юношите победиха Левски Подуене, за пореден път, откакто се върнахте. Какво успяхте да промените за тези три месеца, откакто отново сте в ДЮШ, и какво предстои занапред?
– Предстои ни още дълъг и много труден път. Нещата ще се оправят, защото след получаване на концесията имах   уверението на собствениците, че базата ще започне да се строи. На този етап това е най-необходимото нещо, което до този момент ни задържаше. Опитваме се да работим професионално при условията, които имаме. Донякъде се получава, донякъде не. Нещата ще се променят коренно в момента, в който си подредим базата. Тогава вече ще можем от сутринта до вечерта да бъдем на терена. Не се оправдаваме с моментното положение, всички деца и треньори знаят, че това е школата на ЦСКА и сме длъжни да работим така, че да се гордеем с нея. И в най-скоро време децата от школата да отиват към първия отбор, което ще бъде най-добрата оценка за нашата работа.
Въпреки всичко промяната е очевидна…
– Имаме си изграден стил на paбота, който някъде вече започна I да дава нужните резултати. Много се радвам на това, което юношите, родени през 1996 година, и треньорът Димитър Димитров правят. Не затова, че победиха Левски, и то на „Герена”. А защото този отбор бе събран само преди 30 дни. Представете си, седемте най-добри играчи от този отбор заминаха за еди-къде си и ни оставиха просто без отбор. Чест прави и на треньора, и на момчетата. Една победа над Левски обаче не значи нищо.
ЦСКА получи концесията на базите преди седмица. Кога ще започнат конкретни действия по подобряването им и какво ще включват те?
– Разговорите, които водих с Димитър Борисов, ми дадоха уверение, че нещата ще станат, както ги желая. На мястото на кортовете ще се построи едно стандартно игрище 100 на 65 метра, с изкуствена трева, което да ни даде възможност да тренираме целогодишно, без да се съобразяваме с метеорологичните условия. Балонът ще бъде построен наново. Там ще имаме 4 малки терена и един цял, също от изкуствена материя. Площадките ще бъдат разширени, което ще ни даде възможност да се разгърнем и да съсредоточим работата си единствено и само на “Армията”. Уверенията на собствениците са, че ще има още един тревен терен, на който ще играем официалните мачове на школата. Той ще бъде изграден на Панчарево.
Оптимистично ли е това да се случи до края на годината?
– Не мога да се ангажирам със срокове, тъй като това зависи от много странични неща. Трябва и решение на главния архитект. Но ако се наложи, аз съм готов отново да отида при Бойко Борисов и да го помоля за съдействие, за да решим заедно проблемите на децата ни.
Той каза, че сте говорили с него, помогна ли ви?
– Мога да кажа отговорно, че това е един достоен човек, който се е обърнал с лице към българския спорт. Получих пълна подкрепа за това, за което разговаряхме, както и нужното съдействие, за да можем да играем мачовете си на стадион Академик.
През зимата дойдоха няколко африкански футболисти от катарската школа ASPIRE. Те направиха сериозно впечатление в някои контроли, но сега са преотстъпени в Струмска слава (Радомир). Какъв е проблемът с тях, могат ли да подсилят ДЮШ на ЦСКА?
– Проблемът е сериозен. За да могат тези деца да бъдат картотекирани и да играят в школата, ще трябва да се уредят много документи. Иначе са много добри футболисти, селектирани са от цяла Африка. Имат отлични качества и щяха да помогнат много на школата, но това може би ще стане от следващия сезон.
В момента в мъжкия отбор играе последният бисер на школата Ангел Грънчов. Какво мислите за неговото представяне?
– Всичко е в ръцете и главата му и бъдещето му в големия футбол си зависи от него. Стойчо му гласува пълно доверие, което той оправдава. От него се иска отговорност и постоянство.
Вие започнахте да възраждате школата, а Стойчо Младенов, с когото сте съотборници, изправи на крака първия отбор….
– Лицето на ЦСКА е първият отбор. Чест прави на Стойчо, че в такъв тежък момент пое отбора и за кратко време успя да го вдигне и да го върне там, където му е мястото. Знаете, че освен първата позиция друго в ЦСКА не се признава. Аз, той и още доста други, които сме носили свещената червена фланелка, знаем това много добре.
Какво е мнението ви за играчите в тима, повечето от които доскоро бяха отписвани от мнозина, след всички проблеми с допинг наказанията, контузии и т.н.?
– Виждате, че един човек, който си обича работата като Младенов, успя да превъзмогне всички тези трудности, които му се струпаха на главата. Той съумя да изстиска максимума от играчите. Видна е и промяната във футболистите – с какво желание и любов играят, как се раздават на 100%. Прави им чест на всички. В отбора има един много качествен, уникален футболист като Жуниор Мораес, който внася необходимата класа в отбора и помага изключително много на младите момчета Костов, Грънчов, Карачанаков и другите.
Ще успее ли да издържи отборът и да се преброи за титлата?
– Познавам от много години Стойчо. Той няма да остави нещата така и ще продължи да развива отбора. Преднината на ЦСКА не е малка и не дава увереност в крайния успех. Вярвам, че ще станем шампиони въпреки всички трудности.
Споделяте ли мнението, че БФС умишлено опитва да задълбочи тези трудности?

– Да, тенденция има. И въпреки това се справяме до този момент. Моята молба и мисля, че говоря от името на всички цесекари, е да ни оставят да си вършим работата като професионалисти, за да може отново българският футбол да се гордее със своите успехи на клубно и национално ниво. С тези дребни номера няма да се стигне доникъде. Радва ме начинът, по който публиката застана зад отбора и го защитава до последно. Всички ние също заставаме зад тях и заявяваме, че няма да допуснем гавра с ЦСКА в никакъв случай, защото този клуб е написал със златни букви най-славните страници от историята на българския футбол.