Мнозина от привържениците на ЦСКА въобще не искат да си спомнят черната за този велик тим – 2006 година. След стопяването на разликата от 15 на 4 точки от вечния съперник Левски мнозина от червените фенове си задават въпроса: Ще има ли подобен сценарий на “Армията”, както се случи през двата пролетни сезона на 2006 и 2009г. Тук не говорим само за стопяване на точките, но и разбиване на колектива, както беше и при генерал Йешич, след великите победи над Ливърпул и Леверкузен отбора беше готов да атакува Шампионската лига при положение, че беше станал шампион.
В същото положение сега са “червените”, след блестящ старт в първенството и влизането в Лига Европа паралел може да се прави с сезона 2005/2006 когато ЦСКА също играеше в групите на УЕФА. Тъкмо нещата се задвижат в положителна посока все ще се намери нещо или някой да тури прът в колелото. Който ме познава знае че сутрин ставам с мисълта за ЦСКА и вечер си лягам също с мисълта за любимия отбор и както и много други истински привърженици също мен боли за случващото в момента с отбора.
Тук се сещам за думите на Дучето: “Този клуб не заслужава тази съдба”, казани преди заминаването на групата фенове за Базел. Няма на Балканския полуостров толкова изстрадала и същевременно толкова вярна публика. А примерите са толкова много, че ми е трудно да ги изброя всички, а само ще отбележа няколко периода на възход и падение на този славен тим, като според мен проблемите винаги са идвали от управленско естество и мениджърски интереси. Както тези четири букви ЦСКА обединяват над 2 милиона привърженици от България и от цял свят, така в тези четири букви се преплитат много интереси.
Хубаво беше при военните до 1989г., че имаше ред и всеки си знаеше мястото. След това дойдоха времената на Валентин Михов и Петър Калпанчиев, където всеки си правеше каквото си иска и бързо се източиха парите от трансферите на Христо Стоичков, Любо Пенев, Емил Костадинов, Йордан Лечков и на други футболисти, минали през ЦСКА. Даже за да се натегне на атлантиците, Валентин Михов беше тръгнал да прекръства този славен клуб в спортен клуб на Антланта. Да същия този Валентин Михов, който днес като линейка вие, че държавата трябва да се намеси във футбола и сигурно трябва да му дадат патент за това негово послание. Този Михов само вярвал в Бойко Борисов.Премиерът да не е вълшебник да оправя и София и държавата ни и бакийте във футбола. Тук се отклонявам малко от темата за ЦСКА, но искам да му кажа на този Михов, ако държавата реши да се намеси във футбола и въобще в спорта, това означава да се върне масовия спорт за по здрава нация и подбор на таланти като изгради спортни площадки и игрища във всеки квартал в града и на всяка паланка на село.Другото означава източване на пари от ДАМС, и без това сега всички федерации се надпреварват да се докопат до парите дадени от държавата за спорта.
Да предположим вариант – всички футболни олигарси да си направят модерни стадиони – “красавци” с изградени молове към тях. Тогава искам да попитам Михов колко публика ще идва на тези модерни стадиони на мачове на Литекс, Славия, Локомотив София. Знае ли също Михов, че днес наемателите в моловете, непрекъснато се бунтуват срещу високите наеми. Затова вместо тези пари да се дават за бетон по-добре да отидат в здравеопазването или за социални помощи. Затова моето предложение не е само за намаляване на отборите в А група, а за намаляване въобще на професионалните клубове. Така е по цял свят – когато нещо е губещо се намаляват субсидийте, така е и в спорта, и в бизнеса, и в науката, и в просветата и в други области.
Но да се върнем към темата ЦСКА, когато начело беше Илия Павлов, който с най-титулувания отбор си переше парите от бизнеса. Прибра парите от трансфера на Стилян Петров и остави хазната на клуба празна на президента Любослав Пенев. След което беше поканен най-богатия българин Васил Божков да помага на клуба. Божков даваше пари, но имаше много лоши съветници, които пречеха и феновете приеха собственика за “чуждо тяло”, макар че синът му Антон е “ болен цесекар”. За извършените глупости спрямо клуба от Лупи въобще не ми се говори, само ще отбележа – при идването на “Армията” като президент на клуба на комуниста Александър Томов, предупредих ако се вярва на обещанията на българските политици то България отдавна да е станала Швейцария на Балканите.
Но има хора като Илия Илиев – Илийката и като сегашния изпълнителен директор Венци Живков, които съвестно си вършат работата, и защитават интересите на клуба, но биват задушавани като от плевели от нечий други интереси. Ето че си дойдохме на същността на проблема в клуба в последните 20 години се водят непрекъснати вътрешни боричкания, кой да извлече по-големи ползи от марката ЦСКА и затова напразно изброих по-горе отделните периоди на управление. Непрекъснатото преплитане на интереси от страна на мениджъри, политици, бизнесмени довежда до тези сътресения от време на време на “Армията”, като всеки си дърпа чергата към себе си.
Самото признание на Димитър Борисов, че в ЦСКА се водят на щат 57 футболиста, означава че е паднало яко бутане от страна на мениджъри, родители и близки на футболистите за играчи, които просто не стават за този велик тим. Паралел с пролетта на 2006г. може да се направи, че основния конфликт между Орманджиев и Йешич, станал за разбиване на спокойната обстановка в клуба беше четворката футболисти доведени от Орманджиев от Локомотив Пловдив, които Йешич отказваше да ги налага в отбора. И сега проблемите в отбора тръгнаха от мениджърите на извадените футболисти, за които Любо Пенев изведнъж стана неудобен за мениджърските амбиций, за което Георги Илиев –Майкъла спомена че футболистите бойкотират треньора си.Преди време Майкъла също спомена – колкото по-малко управляващи в клуба толкова по-добре. Иначе от много баби се получава хилаво дете, както се получи конфузната ситуация на аерогара София при заминаването на отбора за Базел. Само за няколко минути от собственик, изпълнителен директор и треньор се чуха три различни мнения и се получи престава, че отбора се намира в положение като в приказката “Орел, рак, щука”.
Това преплитане на интереси в клуба доведе до много легенди, които са си дали здравето за този отбор да си тръгнат обидени от ЦСКА. Колко бивши футболисти и треньори разнесоха любимия си отбор ЦСКА из съдилищата в Европа за неспазени уговорки или за други вмешателства в клуба. Преди десетина години, когато доведения от Стойне Манолев вратар Лукич правеше театрални падания само и само Гонзо да вкара гол във вечното дерби пред чуждестранни мениджъри, тогава натирения от ЦСКА треньор №1 на века, чичо Митко при тръгването си от “Армията” на бариерата извика: “Да живее Стойне Манолев” Докога футболистите в България ще определят съдбата на треньора.
Алекс Фергюсън и Венгер са начело на своите Манчестър Ю и Арсенал повече от 15 години, а тук в България за по-малко от 15 кръга през този есенен полусезон футболистите смениха 15 треньора в А група. Ако искат футболистите от ЦСКА да се сплотяват, да ходят купом при Сашо Манов в музея на “Армията” за да видят колко купи и отличия са спечелени с много тичане и потене на футболния терен, а не с щракане на пръсти в чалга клуб. Да помолят бат Сашо да им пусне някое черно-бяло филмче за да видят как момчетата на Крум Милев са тичали и се борили само за едната чест – да облечат и носят червената фланелка. А на мрънкащите играчи, че хранят семейства ще им посоча за пример крупието и строителя от Свиленград за да видят как те се справят. Никъде по света не плащат за лоша продукция.
Може за Батето футбола да е театър, но на бедния български народ, хич не му е до театър по футболните терени. Затова стадионите са празни и любителите на футбола в България предпочитат телевизионния екран , който предлага къде по-атрактивни срещи, и то от цял свят. Искам да завърша горенаписаното, че в името на ЦСКА да забравим всякакви вътрешни боричкания, а да си спомним думите на генерала Йешич- когато ръководство, футболисти, треньор и фенове бъдем в едно никой не може да ни пречупи. Само така можем да си върнем славата на този велик тим донесъл толкова много радост на българските фенове на международната сцена.
Иван Христов