Съсипването на ЦСКА предопределя олимпийските провали на България

Представянето на родните олимпийци в Лондон без всякакво съмнение е провал за българския спорт. Обясненията за този провал са различни – някои го намериха в социалистическите ТКЗС-т и непостроените магистрали, други в некомпетентните журналистически статии, трети в малшанса… Всъщност най-близо до истината беше министър Свилен Нейков, който каза, че представянето на нашите спортисти на Олимпиадата е съвсем логично, с оглед на това, че вече повече от 20 години българският спорт, с който преди две десетилетия имахме основание да се гордеем, е подложен на разрушение. Министърът обаче, не пожела да конкретизира фактът, че най-фаталното разрушение е това на ЦСКА, въпреки, че една немалка част от неговата треньорска кариера е преминала именно в червения клуб. Впрочем, възпитаничка на ЦСКА е и съпругата на Нейков – олимпийската шампионка от Пекин Румяна Нейкова, за която преди четири години написах статията „Ще бъде ли титлата на „армейката” Руми Нейкова последна?” (в. „Червените”, 4-10 септември 2008 г., бр. 140). Затова министърът трябва да знае много добре, че носителката на последния златен олимпийски медал за България е започнала своя спортен път в базата на ЦСКА на „Червено знаме”, същата база, която сега министерството на спорта руши, така както от години държавата бавно и методично руши всичко свързано със славния някога армейски клуб. Именно този клуб и неговата школа за високо спортно майсторство десетилетия наред бяха гръбнакът на нашия спорт, защото даваха път за развитие на стотици родни таланти. Същевременно спортистите на ЦСКА носеха на България повече олимпийски медали отколкото успяваха да спечелят страни като Испания, Франция или Италия и дори бяха  близо до постиженията на спортна сила като Великобритания. За пример ще дам класирането по медали на Олимпиадата в Монреал през 1976 г.:

               Държава                    зл.          ср.          бр.

 

                                               1. СССР                     47           43           35

                                               2.ГДР                         40           25           25

                                               3.САЩ                       34           25           25

                                             4. ФРГ                          10           12           17

                                               5. Япония                    9              6           10

                                               6. Полша                      8              6           10

                                               7. България                  7              8             9

                                               8. Куба                         6              4             3

Тогава спортистите на ЦСКА донесоха на България следните отличия: златни медали – Нораир Нурикян и Йордан Митков (вдигане на тежести), Светла Оцетова и Здравка Йорданова (двойка скул), сребърни – Николина Щерева (800 метра гладко бягане) и Мария Модева (гребане) и бронзови – Стефан Ангелов (класическа борба) и Кръстю Семарджиев (щанги). С актива на армейските спортисти в Монреал можеха да бъдат изпреварени Франция (2 златни, 2 сребърни, 5 бронзови) и Италия (2 златни, 7 сребърни, 4 бронзови), както и да се спори равностойно с Великобритания (3 златни, 5 сребърни и 5 бронзови). Разбира се не трябва да се пропуска приносът и на другите школи и особено на школата на Тракия (Пловдив), както и фактът, че след създаването на Левски-Спартак през 1969 г, българският спорт придоби още по-голяма сила, но сега сякаш времето се връща назад и последното ни олимпийско злато спечелено от Румяна Нейкова в Пекин в известен смисъл напомня за първата титла спечелена през 1956 г. в Мелбърн от бореца на ЦСКА Никола Станчев, а последното ни отличие – бронзът на „армейския” възпитаник Тервел Пулев – на първия роден медал от олимпийски игри завоюван през 1952 г. в Хелзинки от армейския боксьор Борис Георгиев (Моката). Затова, когато се говори за разрухата в българския спорт, трябва да се говори най-вече за съсипването на ЦСКА. Когато се говори за възраждането на българския спорт, трябва да се говори най-вече за възраждането на ЦСКА, защото това е клубът, носител на най-добрите традиции в българския спорт.

Валентин Василев