Дучето: Титлата ни приляга, убеден съм, че ще я спечелим в Разград!

Председателят на фенклуба на ЦСКА – Димитър Ангелов, отдели време наSport1.bg, за да коментира доста интересни неща в родния футбол. Дучето, както е известен във фенските среди, изрази увереност, че ЦСКА ще спечели титлата, но с тъга сподели, че българския футбол продължава да запада.
Г-н Ангелов, в края на сезона, без той още да е приключил окончателно, как намирате ситуацията в ЦСКА? Тимът продължава да се бори за титлата, докато един от трофеите – Купата на България, вече е във витрината на Лудогорец.
За Купата на България мога да кажа, че Лудогорец заслужено я спечели. Надявам се
по-ценният трофей, а именно този, който ни приляга и трябва да бъде поредният – титлата на България, да дойде на “Армията” 
след последния мач в Разград. Варвам, надявам се, искам да е така!
ЦСКА играе с млади момчета, Стойчо Младенов дойде на пожар по средата на сезона, а тимът е лидер. Това как ви подейства на вас, феновете?
Няма човек, който да не се радва, когато наблюдава младите, когато играят на ръба на възможностите си и осъзнават какво означава ЦСКА не само за нас. Осъзнават как всичко кадърно и читаво играе при нас. Всичко кадърно, което е играло и играе в Европа, е минало през ЦСКА. Наистина, онова, което го има на “Армията”, никъде другаде го няма. Влизаш дете и излизаш мъж, който е покорил най-големите върхове. Влизаш дете и виждаш какво значи любов, виждаш какво дават младите и по-старите от Сектор “Г”. Знаеш какво е чест, вярност и традиция.
Единствено и само в България, само на “Българска армия” любовта е равна на победа!
ЦСКА водеше с пет точки пред Лудогорец, но след загубата от Миньор вече не е така. 
Не мога да кажа кой мач е решителен. За нас всеки мач е важен. Аз съм убеден, че мачът в Разград, на онзи стадион, ще е решителен и ще победим! Убеден съм, че тези момчета, които са в момента в нашия клуб, трябва да се каляват в такива битки, за да станат големи мъже.
Кое ти дава надежда, че ЦСКА ще спечели титлата в Разград? Лудогорец разполага с доста качествени футболисти, играе добре.
Никой не казва, че Лудогорец играе зле. В сряда онова, което е Разград, което е Лудогорец, ще бъде ЦСКА – половината стадион.
Колко билета ще ви отпуснат?
Няма никакво значение. Сигурен съм, че червената пулбика ще покаже любов и вярност, и онези момчета с червени фланелки ще видат атмосфера, типична за “Армията”.
Ръководството на Лудогорец обаче може да не допусне толкова голяма бройка фенове на ЦСКА на стадиона.
Ние отиваме с необходимото уважение към Лудогорец и към Разград. Отиваме с необходимото уважине към господин Домусчиев, който дава за спорта, школата на тима, но няма да оставим нашия клуб да се чувства като гост. С всички законови средства ще направи така, че нашият отбор да се чувства комфортно и да спечели титлата.
Нещо и за съдийството да кажеш… От клуба доста се оплакват от реферите. 
Аз се казвам Димитър Ангелов и никога не съм говорил за организация, директиви и т.н. Споменал съм едно-единствено нещо – онези момчета, моите приятели, публиката на ЦСКА искаме едно – абсолютен паритет. Това значи еднакво отношение от съдии, от БФС, от отговорни фактори към футболистите и публиката на ЦСКА, към ръководстовото. Позволил съм си да протестирам на база несправедливо наказание, позволил съм си да протестирам на база на онова, което чухме за допинга. Позволявам си да изразя мнение, съвпадащо с мнението на старши-треньора Стойчо Младенов за арбитъра, който ръководи Левски – ЦСКА. Ние загубихме не по начин, по който трябва, а по начин, по който той реши. Реферът и неговите помощници направиха неистови усилия да загубим по друг начин. За мача в Перник не коментирам съдийството, но ще кажа на момчетата с червени фланелки, че това нещо не трябва да се случва повече с ЦСКА.

В Разград искаме битка, битка, битка! Само в такава битка, в която се раздаваш от първата до последна минута, можеш да имаш успехи 

Искам да им кажа пак: “Момчета, обичаме ви, вярваме във вас! Никога обаче повече такава игра, като тази в Перник!”
Как ти се струва първенството?
Всяка година първенството ни става все по-слабо и по-слабо. След като няма читава школа, която да произвежда, няма как да е силно, след като опираме да внасяме футболисти от бананови републики и Копакабана…

На Копакабана има толкова футболисти, колкото във “Факултета” барабанисти! 

Даваме им пари на чужденците, а не гледаме нашите деца. Като дойдат тук не знам дали стават добри футболисти, но със сигурност стават добри в нощния живот. Навремето имахме възможности да стигаме до полуфинали, а сега губим от тези, които сме учили на футбол.

Губим от Кипър с Бащата на правилния футбол, вече ме е страх и от Албания

независимо кой ще стане шампион на България.
Какво би пожелал на феновете и хората, които обичат футбола?
Да се радват и да се гордеят, с това, което обичат – своя отбор, националния отбор. Да обичат играта и пак да се радват, заради това, заради което сме заобичали тази игра. Да гледат мъжки спорове и да видят да печели този, който заслужава. Ако не се погрижиш за своите деца, за школите, няма начин да вървим напред. Моля се час по-скоро собствениците на нашите отбори да станат като Кирил Домусчиев. Шапка му свалям за това, което прави. Дано по-скоро и при нас тръгнат нещата.

Щом си в елита на България трябва да имаш поне 7-8 игрища, да имаш няколко юноши в първия отбор, да имаш поне 650-700 деца в школата

А щом си гранд, те да са поне 1000. Ако нямаш това, да не се дава лиценз! Имат бизнес за стотици милиони, а кой щеше да ги знае, ако не бяха собственици на Левски и ЦСКА? Докато я карат така, няма да върват нещата.
На лошо ли отиват нещата?
Не виждам нищо добро. Този шампионат е по-слаб от миналата година. Миналата година първенството пък беше по-слабо от това, което беше още по-миналата. Да има мач, в който да си си казал: “Ей, този ми хареса!” Независимо дали става дума за шампионата или евротурнирите. Няма кръг без скандал! Да си видял да играят на голама скорост, че съдиите бъркат толкова? В Лудогорец играе Бадема, а той е най-добър. На колко години е Гъргоров? Питам къде са младите момчета от Лудогорец. Задавам един въпрос: “Докъде ще стигнат българските отбори в евротурнирите?” Трябва да има генерална промяна –

спортът и футболът държавна политика. Не да стоят младите пред компютъра и да правят чудеса във Фейсбук, а да спортуват 

Човек, когато спортива и играе колективен спорт, той не става толкова голям егоист. Там, където действията на терена зависят от всеки едни твой съотборник, е истината.
Стана ясно, че тютюнопушенето на обществени места и на стадиони ще бъде забранено от юли месец…
Моите уважения към тези господа, но те не трябва да правят закони, които по никакви начини не могат да бъдат приложени. Всеки българин, пушещ или непушещ, внася в хазната това, което трябва. Няма как на един български стадион да приложиш забрана за пушене. Не сме богата държава, не експериментирайте с хората. Направете така, че българинът да е сит, направете болници, дайте пари за образование, направете така, че българинът да е достоен и щастлив гражданин на Европа. Не правете неприложими закони, господа! За мен тоталната забрана на пушенето е тотална забрана към тези, които са избрали тютюна. Не проумявам кому е необходимо. Ок,

ако искат българската младеж да не пуши, да няма вредни за здравето навици, нека да отидат в пушкомите на училищата и да видят. Там децата пушат от 9-годишни, големи батковци продават разни неща. Нека спрат наркотиците в училищата! 

Посочете ми едно дете между 7-ми и 9-ти клас, което да не е опитвало цигара. На стадиона детето не може да отиде без придружител. Там не е забранено на пълнолетните. Адски дебели заплати вземате, господа политици, но правете работещи закони. Поне това – без цигара на стадиона не виждам как ще проработи. Това е същото безумие, което министър Петканов успя да прокара в закона за псувня една глоба, а за убийство със самоделна бомба – по-малка?!
Феновете обаче израсват – правят по-добри хореографии, пеят повече хубави песни…
Тези неща са несъизмерими. Фенът дава много повече, отколкото получава. Когато има пълен стадион, има една атмосфера. Идват млади хора на стадиона, разказвам им какво е било срещу Нотингам, срещу Аякс, срещу Ливърпул… Имало е по 80 хиляди тогава на тези мачове. Искам те да изживеят поне една малка частица от това, което съм изживял аз с ЦСКА, това с което са ме дарили  футболистите на армейците през онези години. Марек за малко не успя да отстрани Байерн, малко не им достигна. Ние имахме национален отбор, който бе канен редовно на турнета в Бразилия и то на техни разноски. Най-футболната страна в света. За какво да говорим? Това време искам да се върне, тогава ще бъда щастлив!
ИВО ТОНКОВ